събота, 14 юли 2018 г.
събота, 7 юли 2018 г.
Райското пръскало
Време е за класическия маршрут към Райското пръскало. Екстремното количество валежи тази година го забавиха но пък обещаваха той да е силно пълноводен.И не само той а целия път дотам хехе.Мислех си за разнообразие за тръгване през Калоферския манастир и Бялата река но в последния момент тръгнахме по стандартния от Паниците.Там ме посрещна симпатично пони което ми вдъхна много настроение.Много обичам като отида някъде да срещна животни с които да се спра за няколко минути.Табелите към хижа Рай сочат 4 часа време но според мен са доста намалени.Нормален ход и темпо без почивки са 5 часа а с наслаждаване 6+ часа.
Тук човек не е необходимо да си носи вода има 3 хубави чешми и през повечето време се върви край реката която е също толкова чиста.
Любимата ми маса за закуска или обяд :>
До тук всичко беше приятно и след като си пийнах вода започна дъжд който продължи 24 часа.Похода се превърна в двойно оцеляване но това си е чара и характера на връх Ботев и около него.
Сред мократа гора ...
Пелената от мъгла ни обви за секунди.Много беше приятно как се озоваваме сред нея и обгръща всичко наоколо като истинска магия.
Райските скали и водопада изобщо не се виждаха но имахме голямото удоволствие мъглата да се разсее точно като се изкачихме.И за секунди както бе дошла си отиде и гледките се разкриха...
За хижата всеки трябва да знае задължително да си резервира място 1 месец по-рано защото е изключително посещавана.Варианта да се дойде и да се слезе в рамките на 1 ден не е приятен и крайно изморителен...Все пак искам да кажа че след смяната на легендарния хижар Чочо вече не е същата... Той я правеше не само най-хубавата хижа но и много уютна с обикновените неща които трябва да има всяка хижа.Сега с новия хижар не гори печка и всичките 120 мокри човека сред които и деца нямаше къде да изсушат дрехите и обувките си.Това никак не е правилно и приятно.Дори продават чая студен...Имам още ред забележки но ще ги пропусна просто реших докато не сложат друг хижар да не се връщам на Рай.
Черните плочи |
Докато всички "туристи" започнаха бира , уиски и ракия ние бяхме първите които тръгнахме към водопада в мократа висока трева и скали... Това не беше добра идея но все пак идваме заради водопада.
Райските скали |
В тези мокри условия отне около 30 минути да се качим до него но си струваше...
Наградата която си бях намислил след като стигнем водопада |
Не може да се обясни когато човек стигне там по него изпитва страхопочитание към мястото което е велико.Гордост че е стигнал там и че е видял това неземно място което имаме. |
Освен мъгла Райското пръскало ни подари и дъга |
След единствена възможност да постоим до водопада дъжда започна отново и нямаше да има друга и на следващия ден.Трябваше да се връщаме в дъжда.
След слизането до колата бяхме останали без сили и без дух.Трябваше да се повдигне с нещо вкусно и почивка.Крайпътния ресторант Бялата река ни даде всичко това.Доволни след тези 2 дни заспахме в 18часа ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)