събота, 7 юли 2018 г.

Райското пръскало

Време е за класическия маршрут към Райското пръскало. Екстремното количество валежи тази година го забавиха но пък обещаваха той да е силно пълноводен.И не само той а целия път дотам хехе.Мислех си за разнообразие за тръгване през Калоферския манастир и Бялата река но в последния момент тръгнахме по стандартния от Паниците.Там ме посрещна симпатично пони което ми вдъхна много настроение.Много обичам като отида някъде да срещна животни с които да се спра за няколко минути.Табелите към хижа Рай сочат 4 часа време но според мен са доста намалени.Нормален ход и темпо без почивки са 5 часа а с наслаждаване 6+ часа.









Тук човек не е необходимо да си носи вода има 3 хубави чешми и през повечето време се върви край реката която е също толкова чиста. 
 








Любимата ми маса за закуска или обяд :>
 


До тук всичко беше приятно и след като си пийнах вода започна дъжд който продължи 24 часа.Похода се превърна в двойно оцеляване но това си е чара и характера на връх Ботев и около него.


 Сред мократа гора ...








 Пелената от мъгла ни обви за секунди.Много беше приятно как се озоваваме сред нея и обгръща всичко наоколо като истинска магия.





 Райските скали и водопада изобщо не се виждаха но имахме голямото удоволствие мъглата да се разсее точно като се изкачихме.И за секунди както бе дошла си отиде и гледките се разкриха...





За хижата всеки трябва да знае задължително да си резервира място 1 месец по-рано защото е изключително посещавана.Варианта да се дойде и да се слезе в рамките на 1 ден не е приятен и крайно изморителен...Все пак искам да кажа че след смяната на легендарния хижар Чочо вече не е същата... Той я правеше не само най-хубавата хижа но и много уютна с обикновените неща които трябва да има всяка хижа.Сега с новия хижар не гори печка и всичките 120 мокри човека сред които и деца нямаше къде да изсушат дрехите и обувките си.Това никак не е правилно и приятно.Дори продават чая студен...Имам още ред забележки но ще ги пропусна просто реших докато не сложат друг хижар да не се връщам на Рай.
Черните плочи



Докато всички "туристи" започнаха бира , уиски и ракия ние бяхме първите които тръгнахме към водопада в мократа висока трева и скали... Това не беше добра идея но все пак идваме заради водопада.

 

Райските скали







В тези мокри условия отне около 30 минути да се качим до него но си струваше...
 



Наградата която си бях намислил след като стигнем водопада



Не може да се обясни когато човек стигне там по него изпитва страхопочитание към мястото което е велико.Гордост че е стигнал там и че е видял това неземно място което имаме.



Освен мъгла Райското пръскало ни подари и дъга

След единствена възможност да постоим до водопада дъжда започна отново и нямаше да има друга и на следващия ден.Трябваше да се връщаме в дъжда.
 



След слизането до колата бяхме останали без сили и без дух.Трябваше да се повдигне с нещо вкусно и почивка.Крайпътния ресторант Бялата река ни даде всичко това.Доволни след тези 2 дни заспахме в 18часа ...